История на породата Ил Дьо Франс

В първата четвърт на 19 век проф. Augustc Yvart (1824) си поставя за цел да съчетае качества от породата Френско рамбие с импортирани от Англия кочове Дишлей (Лейстър). Процесът на реализация започва от 1832 г, а използването на кочове-кръстоски, съчетаващи качества от двете породи датира от 1840 г. След 35 години от началото на този процес, свързан с вътрешно развъждане и селекция, животните от новия тип се появяват под името "Dichley-Merinos" на Главната конкурсна изложба. През 1920 г. новата порода получава името Ile-de-France, когато се издава и първата племенна книга. Приблизително размерът й е около 500 х. овце, развъждани в Североизточна и Централна Франция /Feige, Lambert, 1980; Roussely, Lambert, 1982/.

От средата на 20 век до 90-те години по обем тя е една от първите най-разпространени породи във Франция. През последните 20-тина години, силната интензификация на земеделието в тази страна води до ограничаването на поголовието до размер вариращ от 350 до 270 х. овце.

В чисто състояние породата се развъжда в 39 департамента в 16 региона на Централна и Северозападна Франция. Развъдният център на породата отстои на 100 km от Париж. В станцията Вердили (Клермон-феран) е организирано ежегодното изпитване на кочовете по потомство, тук е и хранилището за замразена семенна течност (генната банка).

Ежегодно се контролират 27-30 х. животни, т.е. от 9 до 10% от общия обем на породата.

Използва се за производство на месо, развъждана както в чисто състояние, така и за промишлено кръстосване за получаване на агнета предимно от по-тежък тип - 35-40 kg.

В периода 1966-1979 г. от Франция са изнесени 1 243 коча и 4 418 овце от породата Ил дьо Франс, от този износ съответно 10 и 27% е за България. Внесените овце в този период са голям биологически потенциал за развитие на едно ново за нашата страна направление - месодайното.

При икономика с регулирани цени, където плановостта изискваше три вида продукция - вълна, мляко и месо, порода от месодайно направление не бе възможно да намери подобаващо място в националната популация овце. Липсваше диференциация за възраст и качество при изкупуването на агнета, стандартът за тази категория включваше до 23 и до 27 kg, след което се отнасяха в категорията шилета, със значително по-ниски изкупни цени.

Ориентацията на износа на живи животни бе предимно към Арабския пазар с по-особени изисквания, които не се покриват с европейските. И не на последно място, бе начинът на стопанисване - държавно и кооперативно, със строго регламентирано породно райониране и структура, трудно подвижна за изменение и преодоляване на регламентираните държавни ограничения.

При тези обстоятелства трябваше да се отстоява развъждането на специализираните породи за месо, каквато е и Ил дьо Франс, по-скоро при липсата на обективни предпоставки за това.Това е и отговорът на евентуалния въпрос - защо въпреки високите й качествени и количествени характеристики, като специализирана порода, не се наложи в породната структура на България и обемът й остана малък и незначителен.

Първият внос е реализиран през 1968 г. - 94 овце и 21 коча са настанени в ИЖ- Стара Загора и ДЗС-Разлог. Целта предимно е експериментална - за установяване аклиматизационните и продуктивни особености на породата и използването й за крос с развъжданите у нас породи.

В интензивен район като старозагорския, породата се аклиматизира добре. Водената поддържаща селекция разкрива високо ниво на продуктивните признаци, свързани с месодайността. Развъдният процес преминава през няколко етапа:
- Експериментално-аклиматизационен (1968-1973) с малък брой животни (ИЖ-Ст. Загора и ДЗС-Разлог);
- Интродукция и разширено възпроизводство с последвана затворена система на селекция (1973 - 2003). През този период са реализирани два вноса (1973/74 и 1984) по 200 животни за ИЖ-Ст. Загора. Чрез внос и разширено възпроизводство през периода това стадо нараства на 800 бр. овце-майки. Създадени са нови дъщерни стада, включително и чрез поглъщателно кръстосване, като общия брой на овцете към 1988 г. е 2 000 (КОС-Търговище, Вълчедръм, Мх, Невестино, Кн., Скалица-Яб.). В продължителен период (19 години) не е извършен внос на чистопородни разплодници, съпроводен и с намаляване броя на овцете-майки, което влошава генеалогичната структура на основното стадо.

Формира се малка популация от 250 овце-майки с високо ниво на инбредност, с всички отрицателни последствия върху тип, усвояемост на фуражите, репродуктивност; - Третият етап за развъждането на породата у нас условно може да се свърже с внос на кочове през 2003 г, за чистопородното стадо на НИГО - Стара Загора и за промишлено кръстосване в страната.

От тогава до м. септември 2005 г. са извършени три вноса на чистопородни животни (60 бр. за ИЖ - Костинброд, 2003 г; за ф. Койнов - Пловдив - 154 бр. и ф. Върбанов - 416 бр., Плевен - 2005 г).